Глава 2

  Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.  

  И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.  

  От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.  

  Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;  

  и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;  

  тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,  

  но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;  

  (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);  

  то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,  

  а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните същества;  

  докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.  

  Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,  

  наближаващи да получат заплатата на неправдата_- люде, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се на примамките си, когато са на угощение при вас;  

  очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;  

  оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,  

  но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.  

  Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].  

  Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.  

  Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.  

  Понеже, ако, след като са избягали от светските мърсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исус Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.  

  Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.  

  С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.