Глава 10

  Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.  

  Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.  

  Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.  

  Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.  

  Затова Христос, като влиза в света, казва: – "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;  

  Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.  

  Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".  

  Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),  

  после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.  

  С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.  

  И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;  

  но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.  

  та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.  

  Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.  

  А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: –  

  "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:  

  "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".  

  А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.  

  И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,  

  през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,  

  и като имаме велик Свещеник над Божия дом,  

  нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;  

  нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;  

  и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,  

  като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.  

  Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,  

  но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.  

  Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;  

  тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?  

  Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".  

  Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.  

  Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,  

  кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.  

  Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.  

  И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.  

  Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.  

  "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.  

  А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".  

  Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.