Глава 22

  Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.  

  О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.  

  (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):  

  Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,  

  и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;  

  както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.  

  И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.  

  И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?  

  А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.  

  А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.  

  И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.  

  И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,  

  дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.  

  А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;  

  защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.  

  И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.  

  И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,  

  и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.  

  И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;  

  и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.  

  Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.  

  До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.  

  И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,  

  хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.  

  И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?  

  Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.  

  Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.  

  Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.  

  Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.  

  На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.