| Глава 17 |
1 | И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
|
2 | По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
|
3 | Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
|
4 | И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
|
5 | И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
|
6 | А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
|
7 | А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
|
8 | Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
|
9 | Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
|
10 | Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
|
11 | И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
|
12 | И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
|
13 | извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
|
14 | И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
|
15 | И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
|
16 | и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
|
17 | А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
|
18 | Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
|
19 | И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
|
20 | А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
|
21 | нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
|
22 | И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
|
23 | И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
|
24 | Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
|
25 | Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
|
26 | И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
|
27 | ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
|
28 | Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
|
29 | а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,_—
|
30 | подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
|
31 | В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
|
32 | Помнете Лотовата жена!
|
33 | Който иска да спечели живота*(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
|
34 | Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
|
35 | Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
|
36 | Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
|
37 | Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.
|