Глава 2

  А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.  

  О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.  

  Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.  

  И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.  

  И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),  

  за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.  

  И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.  

  И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.  

  И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.  

  И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.  

  Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.  

  И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.  

  И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:  

  Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.  

  Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.  

  И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.  

  И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.  

  И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.  

  А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.  

  И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.  

  И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.  

  Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,  

  (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),  

  и да принесат жертва според казаното в Господния закон +две гургулици и две гълъбчета.  

  И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.  

  Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.  

  И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,  

  той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:  

  Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;  

  защото видяха очите ми спасението,  

  което си приготвил пред всички люде;  

  светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.  

  А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.  

  И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.  

  Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.  

  Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.  

  И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.  

  И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.  

  И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.  

  А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.  

  И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.  

  И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,  

  и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.  

  А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.  

  И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.  

  И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.  

  И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.  

  И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.  

  А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?  

  А те не разбраха думата, която им рече.  

  И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.  

  А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.