Глава 6

  И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.  

  И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? И: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?  

  О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.  

  Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.  

  А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.  

  И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.  

  И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.  

  И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.  

  И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;  

  но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.  

  И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.  

  И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.  

  И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.  

  И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.  

  И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.  

  А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.  

  Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.  

  Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.  

  Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.  

  А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;  

  И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,  

  и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.  

  И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.  

  А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.  

  И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.  

  И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.  

  И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,  

  и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.  

  И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.  

  И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.  

  И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.  

  И отидоха с ладията на уединено място насаме.  

  А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.  

  И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.  

  И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;  

  разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.  

  А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?  

  А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.  

  И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.  

  И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.  

  И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.  

  И всички ядоха и се наситиха.  

  И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.  

  А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.  

  И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.  

  И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.  

  И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.  

  И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.  

  А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;  

  защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!  

  И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.  

  Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.  

  И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.  

  И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;  

  и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.  

  И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.