Глава 27

  А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.  

  И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.  

  Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:  

  Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.  

  А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.  

  И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.  

  Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.  

  Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: “И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от изралтяните,  

  и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ”.  

  А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.  

  И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.  

  Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?  

  Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.  

  А на всеки празник управителят имаше обичай да пуща на народа един от затворниците, когото биха поискали.  

  А тогава имаха един прочут затворник, на има Варава.  

  И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?  

  (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.  

  При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).  

  А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.  

  Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.  

  Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.  

  А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.  

  И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, оми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.  

  А целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.  

  Тогава им пусна Варава; а Исуса бй и Го предаде на разпятие.  

  Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.  

  И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.  

  И оплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичаха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!  

  И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.  

  И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.  

  А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.  

  И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),  

  дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.  

  И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.  

  И седяха да Го пазят там.  

  И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.  

  Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.  

  А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:  

  Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако Си Божий Син, слез от кръста.  

  Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:  

  Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.  

  Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.  

  Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.  

  А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.  

  А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?  

  Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.  

  И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.  

  А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.  

  А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.  

  И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,  

  гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,  

  (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град, и се явиха на мнозина).  

  А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.  

  Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;  

  между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.  

  И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също беше се учил при Исуса.  

  Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да Му се даде.  

  Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница,  

  и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.  

  А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.  

  И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:  

  Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.  

  Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.  

  Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.  

  Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.