Глава 47

  Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара.  

  После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя на портата, която гледа към изток; и, ето, вода течеше от дясната страна.  

  И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени.  

  Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста.  

  После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима.  

  И рече ми: Видя ли, сине човешки? Тогава като ме заведе върна ме към брега на реката.  

  А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни.  

  Тогава ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето, водата му ще се изцери.  

  И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река*; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и че водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката, всичко ще живее.  

  И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, там ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море.  

  Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол.  

  А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причини че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление.  

  Така казва Господ Иеова: Ето пределите, по които ще наследите земята, като я разделите според дванадесетте Израилеви племена: Иосиф ще има два дяла.  

  Всеки както брат му ще наследите тая земя, за която се заклех, че ще я дам на бащите ви; да! тая земя ще ви се даде в наследство.  

  И ето границата на земята: На северната страна ще бъде от голямото море, по пътя за Етлон, до прохода на Седад;  

  после, Емат, Вирота, Сибраим, (който е между предела на Дамаск и предела на Емат), и Асаратихон, (който е при пределите на Ауран);  

  а границата от морето ще бъде Асеренан (при предела на Дамаск), а към север северната граница е Емат. Това е северната страна.  

  А източната, между Ауран, Дамаск и Галаад оттатък и Израилевата земя отсам, ще бъде Иордан, като я премерите от северната граница до източното море. Това е източната страна.  

  А към юг южната страна ще бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през Египетския поток до голямото море. Това, към юг, е южната страна.  

  А западната страна ще бъде голямото море от южната граница до прохода на Емат. Това е западната страна.  

  Така да разделите тая земя помежду си според Израилевите племена.  

  Да я разделите в наследство за вас и за чужденците, които пришелствуват между вас, които родят чада всред вас; тия нека ви бъдат като туземци между израилтяните; нека имат наследство с вас между Израилевите племена.  

  В което племе пришелствува чужденецът, там му дайте наследство, казва Господ Иеова.