Глава 7

  Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.  

  Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.  

  Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,  

  Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,  

  За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.  

  Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си  

  Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.  

  Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.  

  Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.  

  И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;  

  (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи  

  Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);  

  Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:  

  Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,  

  Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.  

  Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.  

  Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.  

  Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.  

  Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;  

  Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.  

  С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.  

  Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,  

  Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.  

  Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.  

  Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;  

  Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.  

  Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.