| Глава 18 |
1 | (По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга* Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
|
2 | Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
|
3 | Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
|
4 | Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
|
5 | Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
|
6 | В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
|
7 | Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
|
8 | Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
|
9 | Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
|
10 | Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
|
11 | Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
|
12 | О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
|
13 | И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
|
14 | И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
|
15 | Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
|
16 | Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
|
17 | Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
|
18 | Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
|
19 | И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
|
20 | Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
|
21 | Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
|
22 | Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
|
23 | Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
|
24 | Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
|
25 | Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
|
26 | Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
|
27 | Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
|
28 | Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
|
29 | Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
|
30 | Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
|
31 | Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
|
32 | Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
|
33 | Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
|
34 | Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
|
35 | Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
|
36 | Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
|
37 | Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
|
38 | Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
|
39 | Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
|
40 | Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
|
41 | Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
|
42 | Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
|
43 | Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
|
44 | Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
|
45 | Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
|
46 | Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
|
47 | Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
|
48 | Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
|
49 | Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
|
50 | Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
|