| Глава 39 |
1 | Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
|
2 | Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
|
3 | Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
|
4 | Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
|
5 | Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
|
6 | За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
|
7 | Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
|
8 | Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
|
9 | Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
|
10 | Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
|
11 | Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
|
12 | Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
|
13 | Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
|
14 | Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
|
15 | А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
|
16 | Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
|
17 | Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
|
18 | Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
|
19 | Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
|
20 | Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
|
21 | Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
|
22 | Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
|
23 | Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
|
24 | С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
|
25 | Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
|
26 | Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
|
27 | При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
|
28 | Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
|
29 | От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
|
30 | И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
|