| Глава 3 |
1 | След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
|
2 | Иов, проговаряйки, рече: -
|
3 | Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
|
4 | Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
|
5 | Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
|
6 | Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
|
7 | Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
|
8 | Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
|
9 | Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
|
10 | Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
|
11 | Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
|
12 | Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
|
13 | Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
|
14 | Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
|
15 | Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
|
16 | Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
|
17 | Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
|
18 | Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
|
19 | Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
|
20 | Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
|
21 | Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
|
22 | Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
|
23 | Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
|
24 | Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
|
25 | Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
|
26 | Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
|