Глава 6

  След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.  

  И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше , Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.  

  И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,  

  като Ахия вървеше пред ковчега, а Оза край него *.  

  А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.  

  А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.  

  И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.  

  И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза+, както се нарича и до днес.  

  И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?  

  Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.  

  И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.  

  Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.  

  И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци .  

  И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.  

  Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.  

  А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца на, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.  

  И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.  

  И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.  

  И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.  

  А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!  

  А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.  

  И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а то слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.  

  Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.