Глава 35

  След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.  

  Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;  

  и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.  

  И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.  

  След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.  

  И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.  

  И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил*, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.  

  По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача+ .  

  И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.  

  Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.  

  Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;  

  и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.  

  Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.  

  И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.  

  И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.  

  След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.  

  А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.  

  А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони+, а баща му го нарече Вениамин+.  

  Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).  

  И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.  

  Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.  

  И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:  

  синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;  

  синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;  

  а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;  

  и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.  

  После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.  

  И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.  

  И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.