Глава 30

  А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.  

  А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?  

  А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.  

  И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.  

  И Вала зачна и роди син на Якова.  

  Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан++.  

  И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.  

  Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефтали짧.  

  Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.  

  И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.  

  И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад*.  

  И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.  

  Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир§.  

  И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.  

  А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.  

  И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.  

  И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.  

  Тогава рече Лия:Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар+.  

  И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.  

  И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон**.  

  И после роди дъщеря, която наименува Дина++.  

  След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.  

  Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.  

  И наименува го Иосиф§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.  

  А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.  

  Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.  

  А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.  

  Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.  

  А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.  

  Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?  

  А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;  

  ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.  

  И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.  

  И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.  

  И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове  

  и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.  

  Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.  

  Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,  

  то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.  

  И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.  

  И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.  

  А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.  

  Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.