Глава 26

  И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,  

  защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;  

  остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;  

  и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;  

  понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.  

  Затова Исаак се настани в Герар.  

  И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше : Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.  

  А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.  

  Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.  

  И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.  

  Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви.  

  И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.  

  Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик.  

  Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха;  

  и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.  

  И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.  

  Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.  

  А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама,(защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.  

  И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.  

  Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен*, понеже се караха за него.  

  После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна+.  

  Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот§, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя.  

  От там отиде във Вирсавее.  

  И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама.  

  И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.  

  Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола  

  И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?  

  А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,  

  че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.  

  Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.  

  На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.  

  И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода.  

  И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.  

  А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.  

  Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.